Министрите на вътрешните работи на Шенгенското пространство ще гласуват през декември дали да одобрят присъединяването на Румъния и България към групата без граници от 26 държави след повече от 10 години чакане. Вот ще има и за Хърватия, но се предполага, че той ще бъде просто формалност. За България и Румъния обаче, които се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г. – шест години преди Хърватия – членството в Шенген остава далеч от сигурно. И двете страни получиха зелена светлина от Европейската комисия през 2011 г., когато тя излезе със становище, че всички „технически условия“ са изпълнени. Но оттогава-досега опасенията в някои европейски столици относно съдебната независимост, върховенството на закона и – в случая с България – организираната престъпност, оставят двете държави извън Шенгенското пространство. Отчасти в отговор на нахлуването на Русия в Украйна и необходимостта от насърчаване на европейското единство, това лято имаше промяна. Както Франция, така и Германия, които досега са били твърдо в лагера на скептиците, публично подкрепиха кандидатурите на България и Румъния за Шенген.
 
В Румъния през последните седмици гневът на националистическите политици беше насочен директно към Холандия, разглеждана като „последната спънка“ за заемане на място в блока без граници. По време на неотдавнашен дебат в Европейския парламент един румънски евродепутат, Рареш Богдан, заплаши да създаде „европейска хранителна криза“, като спре влакове и камиони, превозващи зърно по границите. „Не ни карайте да играем твърдо“, каза той, добавяйки, че нов провал за присъединяване към Шенген ще принуди румънците да гласуват за популистки, анти-ЕС партии. При скорошно посещение в Румъния холандският премиер Марк Рюте каза, че Холандия „по принцип“ вече не е против присъединяването на Румъния към Шенген и подчерта факта, че страната е предприела „много стъпки в правилната посока“, предава „Emergin Europe“.
 
Присъединяването към Шенгенското пространство ще бъде благодат за туристите, които вече няма да имат нужда да се редят на опашка на сухопътните граници и (за някои полети) на летищата, и това безспорно ще даде тласък на икономиките в България и Румъния. Разходите на превозвачите ще намалеят значително, тъй като камионите вече няма да са принудени да прекарват часове, понякога дни, в чакане, за да пресекат границите. Всъщност, според службата за изследвания на Европейския парламент, когато две страни са членки на Шенгенското пространство, двустранната нетна търговия се увеличава с 0,09% всяка година. Друго проучване от университета „Уоруик“ в Обединеното кралство показва, че Шенгенското пространство значително намалява търговските търкания между партньорите и улеснява търговската интеграция между страните. Но ще има и губещи, като нотариусите, които печелят малки богатства на гърба на закон, действащ и в България, и в Румъния, който забранява на лица под 18 години да напускат страните без двамата си родители. Училищни екскурзии или пътувания с трети лица са възможни само с нотариално заверени декларации от родителите, които обаче ще отпаднат в момента, в който държавите станат част от Шенгенското пространство.