Жителите на Берлин подкрепиха един от най-радикалните отговори на Европа срещу джентрификацията, а именно - отнемане на собственост от така наречените мега наемодатели. Джентрификацията е процес на трансформация на определен географски район с неблагоприятни условия за живот в нов търговски или жилищен полюс. Обикновено, тази ситуация генерира мобилизация на традиционни жители, които вече не могат да си позволят да живеят в сектор, който бива преоценен и те са изместени от нови социални групи с по-голяма покупателна способност.
 
На референдум, съвпадащ с общите избори в Германия миналата неделя, 56% от местните жители са подкрепили отчуждаването на имоти в Берлин, а 39% са били против. Пред изданието „Euronews“ някои от тях са коментирали, че за тях това е „краят на четиригодишен маратон“ и са определили победата на референдума като „кулминацията на многогодишните кампании срещу стремителното покачване на цените на жилищата и наемите“. По време на гласуването е станало видно, че има наемодатели, притежаващи над 3000 жилищни единици, които ги връщат и добавят към жилищния фонд на града на достъпни цени. Тази практика ще социализира повече от 240 000 апартамента.
 
Социализирането на четвърт милион апартаменти в Берлин може да изглежда крайно, но това отразява нарастващото чувство на отчаяние сред наемателите. Някога известен като една от най-достъпните столици в Европа, през последното десетилетие наемите в града са се увеличили повече от два пъти, сочат анализи. За много поддръжници на инициативата, нейната цел е да гарантира, че Берлин ще остане достъпен за всички негови жители, а не само за богатите, като същевременно жилищата бъдат преосмислени като социално благо, а не като стока. Съществуващите федерални схеми за контрол на наемите не допринесоха за забавянето на метеоричното покачване на наемите.
 
Въпреки всичко, изпълнението на конкретни желания на демонстрантите ще бъде по-малко ясно от простото гласуване „за/против“ на Референдума, твърдят експерти. Резултатът не е технически обвързващ, а просто означава, че Парламентът трябва да обсъжда инициативата, не и непременно да я приеме. Ако бъде прието обаче, масовото отчуждаване ще се сблъска с друго препятствие: Конституционния съд на Берлин. Въпреки че критиците посочват решението на съда срещу ограничението на наемите в Берлин, тъй като експроприацията на доказателства е противоконституционна, таванът е свален, защото се разглежда като заместващ федералното законодателство, а не защото по своята същност противоречи на германската конституция.
 
Вече се надига и битка за разходите на предложената инициатива. Докато отчуждението на „Deutsche Wohnen“ предвижда социализацията да струва около 8 милиарда евро, прогнозите на Парламента на Берлин са за 30 милиарда евро. Решаващият фактор ще бъде дали ще трябва да бъде платена пазарната цена за апартаментите. Кампанията твърди, че независимо от точната цена, това няма да струва на данъкоплатците нищо, тъй като жителите на социализирани жилища биха възстановили разходите с течение на времето чрез наемните си плащания.