Един ден те ще бъдат домове за хората на Луната или Марс, но засега първите тестови извънземни местообитания се изграждат на Земята с помощта на неочакван материал: гъбите. Американската архитектурна фирма „Red House“ работи с НАСА и Центъра за битове и атоми на Масачузетския технологичен институт (MIT) за изграждането на нови биодомове в космоса, направени от живи организми. Учените смесват отпадъчната биомаса от прословутия „нападателски храст“ на Намибия – инвазивен вид, който източва подпочвените води, карайки плодородните райони да се превърнат в пустини – с мицел, чиято структура е подземна мрежа от свързващи влакна. Целта е да се създаде храна и в този случай - устойчив строителен материал, който според съобщенията е по-здрав от бетона. Мицелът има уникални свойства, „които действат като лепило за свързване на субстрати [като строителни отпадъци и растения]“, коментирал е Кристофър Маурер, основател и главен архитект на „Red House“, пред „Euronews Next“.
 

 
Биомасата обаче ще бъде по-трудна за производство в космоса, „тъй като там няма биология - няма нищо, върху което да расте мицелът“, казва Маурер. Но фирмата е решена да създаде извънземен дизайн, използвайки материали от потоци отпадъци тук, на Земята. Те предвиждат мисия без екипаж, пристигаща на Марс със сгънат подслон, съдържащ се в запечатана торба с дехидратирани водорасли и латентен мицел.
После, марсоход ще инжектира въглероден диоксид, азот и вода, произхождащи от Червената планета, на повърхността на Марс, в запечатаната торба, за да рехидратира водораслите – нещо като надуване на балон. Реакцията ще произведе кислород, който ще попълни структурата, като в същото време ще подхранва мицела. След това, мицелът ще расте и ще се разшири в желаната си структурна форма и ще се слее с водораслите, за да образува твърда като скала биомаса. "Растежът" на къщите ще бъде доста бърз, добавят от „Red House“ - няколко часа или дори минути, ако има правилния вид натиск, изпомпван в него. Създаването на твърд, сух биоматериал, който става изолиращ, в идеалния случай би отнело четири седмици.
 

 
Свързаната с гъбички биомаса е не само забележителна със способността си да напусне Земята като много малка нагъната маса, която след това се превръща в тонове и тонове материал на местоназначението си, но също така може да преобразува високоенергийна радиация на Марс, в ресурс за създаване на повече биомаса. „Радиацията е основното нещо, което ни пречи да отидем на Марс“, обяснява Маурер, добавяйки, че изследванията са показали способността на мицела да работи като защитен слой срещу радиация „на по-високи нива от повечето материали“. Екипът на проекта изгражда "организъм в макромащаб".
 

 
И така, кога е вероятно да видим жилища от гъби на Луната или на Червената планета, Марс? Маурер е коментирал, че ако компанията получи субсидиране за реализиране на проекта и изстрелване на Луната, това може да се случи за няколко години, защото имат много от частите на място. Но ако се изчака технологията да проникне отвсякъде, може да минат десетилетия. Прототипът на „Red House“ обаче вече е преминал фазата на доказване на концепцията в отдел „Иновативни усъвършенствани концепции“ (NIAC) на НАСА и в момента е във Фаза 2 - това, което те наричат „развитие на архитектурния дизайн“. Третата фаза ще бъде малка демонстрация. Архитектурната фирма също се готви да изпрати малък модел с размери 15x15 см на техния прототип на Луната, използвайки услугата за търговски лунен товар (CLPS) на НАСА, която предлага на частни компании възможността да кацат на нейната повърхност и да носят научни инструменти. Прототипът ще пътува до Луната "в запечатан контейнер, в който ще има вода и въглероден диоксид за хранене на водораслите, които след това ще създават кислород, захранващ гъбичките". Мащабната, дългосрочна мисия ще се нуждае от НАСА, за да може да извлича вода на повърхността на Марс. А Има ли приложения за архитектура на гъби на Земята? Отвъд изследването на космоса, Маурер смята, че технологията може да „отвори архитектурна ниша и на Земята, за да се изграждат домове, които съхраняват въглерод, вместо да го отделят.