Расте броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През третото, спрямо второто тримесечие на текущата година, ръстът е с 2,2%. В същото време с 32% са се увеличили новопостроените и въведени вече в експлоатация сгради. Ако съпоставим цифрите със същия период през миналата година става ясно, че броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 11,1%, жилищата в тях - с 35,8%, а разгърнатата площ – с впечатляващите 42,5%. София - град, Пловдив, Варна и Бургас са градовете, водещи класацията.
 
Какво, обаче, се случва с площта на новопостроените жилища? Данните показват, че въпреки нарасналия им брой, площта им намалява. Ако отново вземем за отправна точка третото тримесечие на годината, периода от юли до септември, се оказва, че новите жилищни сгради са 600, в тях има 2 534  жилища. Средната полезна площ на едно жилище е намаляла до 86,7 кв.м. Това е с 1,6 кв.м. по-малко в сравнение със същия период през изминалата година. Тази цифра изобщо не е за пренебрегване. В нея влизат не само стаите, а и всички останали квадратури – тези на коридорите, санитарните и спомагателните помещения, терасите.
 
Оказва се, че в столицата жилищата са най-просторни, средно 155 кв.м. Следвани са от Сливен – средно 142 кв.м. Във Видин и Враца новите апартаменти са едва по 57,7 квадрата, което ги отвежда на дъното на класацията.
 
Що се отнася до вида на жилищата, най-многобройно е представянето на двустайните, които съставляват 40% от общия брой нови домове. Следват ги тристайните, чиито дял е 25%.